Проф. Еийа Паавилайнен: последователността и дългосрочната инвестиция в капацитет са ключови (видео)
Интервюто с Еийа Паавилайнен, професор по сестринска наука от Университета Тампере във Финландия, е част от дейностите по проекта „ПРОТЕКТ: Изграждане на мултидисциплинарен капацитет за превенция и защита на децата от насилие“. Партньори по проекта са Фондация „За Нашите Деца“, Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца към Нов български университет и Държавната агенция за закрила на детето.
Дейностите, предвидени в ПРОТЕКТ, са ориентирани към подсилване на знанията и уменията на професионалистите за ранно разпознаване и ефективна реакция при случаи на насилие над деца. Ключова дейност е адаптирането и прилагането на програмата ERICA – разработена от седем европейски университета като инструмент за обучение и подкрепа на специалисти.
В този контекст проф. Паавилайнен представя опита си от създаването и прилагането на ERICA. Тя откроява основни предизвикателства, които са валидни както за финландската, така и за българската практика. Сред тях са различията в разбирането за насилие между отделните професии и национални юрисдикции, трудността при разпознаване на по-скритите форми на насилие, напр. травмиращото отношение от страна на родители към деца или несъзнателното емоционално неглижиране, както и колебанието на специалистите да поставят темата в разговор с децата и семействата.
Oбща база от знания между различни групи професионалисти
Основен акцент в интервюто е необходимостта от промяна на професионалните нагласи – насилието, включително несъзнаваното неглижиране в семейството – да се разпознават като споделена отговорност на всички, които работят с деца. В съответствие с подхода на ПРОТЕКТ, тя подчертава значението на мултидисциплинарното сътрудничество и изграждането на обща база от знания между различни групи професионалисти.
Според проф. Паавилайнен най-важното за успешното прилагане на програмата ERICA е не само познаването на методологията, но и развиването на практически умения и увереност у специалистите да задават въпроси, да водят чувствителни разговори и да работят в партньорство с родителите. Особено значение има подходът без обвинение, който предлага подкрепа за семейството и отчита, че в много случаи насилието е свързано с липса на ресурси, а не с целенасочено намерение да се причини вреда. Проф. Паавилайнен подчертава и значението на използването на данни по отношение на насилието в домашна среда. Въпреки трудностите да се говори и споделя за насилие над деца в семейството, именно осведомеността дава възможност на професионалистите и общностите да предотвратяват и преодоляват този проблем с дългосрочно въздействие върху цялото общество.
Като препоръка към българския екип тя подчертава необходимостта от систематично и устойчиво обучение на всички професионалисти, които работят с деца, както и от изграждане на стабилни мултидисциплинарни мрежи. Според нея именно последователността, дългосрочната инвестиция в капацитет и доверието между специалистите са ключови за постигане на реална промяна, която поставя детето в центъра на системата за подкрепа.